Всеки народ има своите герои. Някои от тях са символи не само на своето време, те са част от общото възприятие на това което ни прави единни. За Левски и Ботев знае всеки. Имената на някои от онези, посветили живота си на Майка България обаче като че ли са покрити с пластовете на времето и за тях се сещаме по – малко. Днес ще ви припомним за Кръстю Асенов.
 
Ще се върнем назад в историята с повече от 100 години, когато един човек бива наричан от маекдонците с обич и признателност "Огнения даскал" и „Героят при Постулар". Кой е Кръстю Асенов?

Историята на българския народ е върволица от велики сенки и събития. Всяко със собствена сила, бележещи пътят през вековете на един горд и несломим дух. Всеки път, когато се докоснем до него, съзнанието ни извиква към живот образи на достойни мъже и жени, носили в душата си България. Левски, Ботев, Хаджи Димитър...Това са част от вечните митове на родната ни душевност. Но в плеядата около тях, неотделими са още и още, носили същия огън и изгорели в същия пожар... Кръстю Асенов тръгва към тях преди 133 години. Кой е този герой обаче. Помним ли делата му?

Един oт най-будните участници в македонското революционно движение, преминал през пламъците на Илинденското въстание, пропагандатор, организатор и войвода на Вътрешна Македоно Одринска Революционна Организация – това е племенникът на легендарния войвода Хаджи Димитър - Кръстю Асенов.

Той е роден в навечерието на Освобождението, на 7 април 1877 г., в Сливен в кв. "Клуцохор" и е едно от шестте деца на Петър - брат на Хаджи Димитър. Като ученик в Сливенската мъжка гимназия Кръстю изпъква сред учениците си с гъвкав ума, храброст и любов към справедливостта. Продължава образованието си във Варна и завършва гимназия в черноморския град. След успешно вземане на матура се записва студент във Висшето учили иде в София, където се запознава с Гоце Делчев. През 1895 г., когато започва Четническата акция в Македония, той иска да тръгне за мечтаната земя, но брат му Йордан осуетява това негово решение.Верен на своята идея, Кръстю Асенов се отказва от предложената му от правителството възможност да учи в чужбина. "Предлагаха му в странство да следва, занимаваха го с най-бляскави успехи в живота... Не, очевидно той беше безумец. И се понесе могъщият силует на този безумец високо в македонските планини" - пише Антон Страшимиров в книгата си за Кръстю Асенов.

Плановете за осъществяването на заветната му мечта -освобождението на Македония, започват от горноджумайското село Лешко, където от 1899 г. е учител по поръчение на Гоце Делчев. Тук е любимец на поробеното македонско население, работи за ограмотяването му, агитира и вдъхновява за борба. Негов съвременник отбелязва в спомените си за живота му по това време : "Той имаше 12 лири заплата, но вземаше само пет от тях, за да храни куриери на организацията... Спеше там, където завърне, защото нямаше квартира. Простите люде никога не му отказваха подслон." Запознава се с Яне Сандански, докато учителства в село Лешко. За Асенов Сандански пише :

„Беше узряла у мене и Чернопеева мисълта да уловим някого за откуп. Ходих в Дупница и се надумахме с Чернопеева да хванем един бег — Сюлиман бег, пашов син от Джумаята. Преоблякохме се двамата с него, отидохме в Джумаята да поизучим улицата и кафенето, гдето идваше бегът. Тогава се върнахме и пак влязохме, та бяхме решили да го грабнем от кафенето. Но случайно, види се, два дена не се яви, не излезе от къщи. Бяхме с 20 момчета, от които 4 души селяни от селата с пушки. Мислехме да действуваме и с бомби. Ние не можахме да държим в града по-дълго момчетата, изпратихме ги в селата и останахме с Чернопеева и Кръстьо Асенов (27) да уредим в града управително тяло. Тогава изгладихме и някои недоразумения у гражданите. Накарахме да се назначат някои учители , против които се бяха обявили чорбаджиите. След като уредихме всичко за два — три дена, Сава Михайлов и Кръстьо се завърнаха в България, а ние с Чернопеева си отидохме при четите.”

Асенов има и дейна роля в аферата „Мис Стоун“. Включен в работата на Вътрешната революционна организация той активно участва в аферата , организирана през 1901 г. Целта на акцията е пленяването на американската мисионерка Елена Стоун за получаване на откуп от турското правителство, изключително необходим за нуждите на въстанието. Акцията завършва успешно. Вътрешната революционна организация получава 14 600 лири, използувани за въоръжаване. Кореспондентът на американските вестници Фредерик Моор пише, че Кръстю Асенов "е най-ценният сподвижник в тая афера". Пак по спомените на Яне Сандански:

„На деветия ден дойде Асенов от България, донесе писмо от руския посланик Бахметиева за мис Стоун, с която се познавал, и подарък — сладки, дадени чрез Дикенсъна. Бяха му съобщили, че парите са готови. Взех аз Асенова и Спиро, 10 души оставих при жените, а Чернопеев с 25 души беше в Дойранско. Отидохме в Банско, а след два дена дойдоха Хаус, Гарджуло, драгоманинът в посолството и Пийт, касиерът на мисията. Турците с 250 души аскер вардеха парите и обгради­ха селото. И ние бяхме в селото. Викахме Костадина Петканчин да каже на комисията: „Днес дойде един човек, та ни каза, че ще дойдат довечера трима човеци да се видят с комисията. Вие какво ще ми кажете?" Станахме с него вечерта, отидохме при комисията, дадохме им пълномощното от мис Стоун. Захванахме преговорите как да вземем парите и как да предадем жените. Обяснихме на Хаус и пр. каква е работата, че ние сме хора на една организация, че не искаме да унищожаваме никого и пр. Задължихме ги да махнат потерята. Пращам писмо до мис Стоун, че не се стараят и пр. Тя им писа остро писмо. Уговорихме да дойдат да донесат парите на едно място, Арамибунар. Турците пазеха парите. Комисията по наш съвет изтегли от сандъчетата парите, а вместо тях турнаха куршум. Преда­доха ни парите, а турците си натовариха куршума и с войската се оттеглиха, а ние с парите, десетина души, минахме на Якоруда и оттам в Бельовския балкан. На момчетата дадох по две лири.

Пратих Асенова да ни купи дрехи. Първо в Пловдив наместихме 2000 лири у едно момче, Михал Бояджиев, сега учител в гимназията, македонец, много добър. Сетне в София оставихме у Хаджидимова 4000 лири; у сестрата на Асенов, докторка по медицината, Събка Асенова, оставихме 4000 и други 4000 лири оставихме у Узунов, телеграфист в София. Между Гьорче Петров и имаше недоразумение за парите, та затова ги оставихме у частни ръце, докато дойде Делчев, та да стане дру­гарски, да се предадат. И сетне се предадоха на Делчева и на другарите и те ги употребиха. Парите взехме на 18 януари и писахме на Чернопеева да пусне жените. Той ги изпроводил от Влахи в Ощава, оттам в Сенокос — Сърбиново — Ораново и през Струма нататък. Чернопеев е изпроводил жените до Малешевско, а ги е предал нататък по канал. Аз заедно с Кръстьо Асенов с две чети по 12 души тръгнахме през Кюстендил, преди да дойде Делчев й случайно го срещнахме на самата граница . Върнахме се пак всички заедно с Делчева през Кюстендил в Со­фия и тогава предадохме парите. След това определих­ме да отидем в две посоки — Христо и Кръстьо Асенов да вземат дясната страна на Струма, а пък аз отсам — от лявата. Борбата с върховистите сериозно се почваше.”

През 1902 година Кръстю Асенов действа в района по десния бряг на Струма. На Илинден в село Корнишор четите на Кръстю Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват.Тук пред 250 четници става освещаването на знамето. В навечерието на Илинденското въстание през 1903 г. Кръстю Асенов е определен за главен войвода на Кукушка околия. Четата, водена от него, през пролетта се установява 6 Кукуш. През юни тя се отправя към Арджанкото езеро, което е база и убежище на смелия войвода. В Арджан четата решава да дочака избухването на въстанието, след което да започне четнически действия. Шпионин предава Кръстю Асенов и четниците, които с местните две чети са общо 200 души. На мястото пристигат 12 000 войници, които обграждат цялата местност около езерото. Започва продължително 19-дневно сражение. Именно тук най-ярко проличават героизмът, умелата тактика, високият боен дух на 26-годишния войвода, които помагат на четниците да устоят на пристъпите на врага и да разкъсат обръча на щурците. В това сражение падат убити повече от 100 души войници, а от страна на четниците - само трима. Народът на Македония, имайки предвид това героично сражение, с признателност и обич нарича войводата Кръстю Асенов "Владетелят на Арджанското езеро".

Кръстю Асенов се прославя и в сраженията с турците при с. Железница през февруари 1902 г., при с. Владимирово на 12 февруари 1903 г., в Гевгелийско, при Аматово . Небивал героизъм проявява четата му и 8 сра¬жението на 16 юли 1903 г. при с. Постулар срещу трихиляден турски аскер, в което загиват 4 четника, а от турска страна - 40 души.

На 25 юли в ениджевардарското село Корнишор ,днес Кромни, Асенов се жени за Ана Малешевска, дъщеря на Никола Малешевски. Заради тази жена, намира смъртта си - по време на венчавката е убит от своите четници, недоволни от това че войводата вдига сватба по време на въстанието. Така се слага край на един живот, от който Македония има голяма нужда пред прага на току-що развихрилото се Илинденско въстание. Народът в Македонския край дълго помни Кръстю Асенов. За силата и патриотизма му с любов го кръщава "Мечката", "Огнения даскал", "Черкезът", "Героя при Постулар", В едно посвещение за гибелта на героя от онова време четем: "Биде убит братанецът на Хаджи Димитър -дивно въплъщение на безкрайното мъченичество на народа ни, живата връзка между Левски и Делчева, един феномен на духа и силата на българското племе."

 

По материали от отдел „Възраждане” на Регионален исторически музей Сливен, публикувани в агенция Фокус

Кръстю Асенов бил убит от своите четници, по време на своята венчавка! А той войвода ли е бил на четници или главатар на шайка хайдуци? Ако е бил толкова храбър, чистосърдечен и точен - като човек - неговите подчинени нямало е да го убият точно в деня на женитбата му. Мене ми се струва, че има доста гнилоч около македонците и всичко свързано с тях. Или пък тази част от историята е правила ежедневно "герои" със съмнителна репутация и човечност.

Гнилоч има, това е ясно. Не е много трудно да се досети човек, че става въпрос за гръцката лукавост, които чрез подмолни действия и подсрекателства са провокирали четниците да убият воеводата си.