1

Самото заглавие – „Забраненият Талев”, вече буди тръпка и читателско нетърпение. Ако обичате белетриста Талев, чрез тази книга ще останете очаровани и от публициста Талев.

            Досега тази част от творчеството на писателя беше забранена и абсолютно непозната. Периодът между 1927-1934г.,когато той работи във в. „Македония”, тенденциозно се премълчаваше.

            В книгата „Забраненият Талев”, издание на ВМРО-НИЕ-Пловдив, съставителката Ирина Димитрова е събрала статиите на автора във вестика, както и няколко непубликувани до момента разкази.

            Във в. „Македония” Димитър Талв започва работа през 1927г. като коректор и достига до дирактор на вестника през 1932г. след убийството на предшественика му Симеон Евтимов.

По страниците на всекидневника излизан неговите разкази „Трескавец”, „Лятна вечер”, „Крилатият войвода” и др., както и откъс от третата част на романа му „Усилни години”.

Истинската журналистическа и публицистична дейност на Талев започва през 1929 г. Измисля рубриката „Из ден в ден” и с коментарите си в нея откликва на най-важните злободневни въпроси на времето.

Когато става директор, той пише редовно под рубриката „На свободни теми” и подписва текстовете си с псевдонима Димо Болгарин. Той не е избран случайно. Голямата тема, на която Талев отдава цялото си творчество, е съдбата на родната Македония и на българите в нея. Всъщност това е темата и на белетристиката му. Но ако след жестоките репресии над писателя (въдворен е в лагера Бобов дол, после и в рудник „Куциян”, където оцелява по чудо), комунистическата власт преглътна тетралогията му „Железният светилник”, публицистиката му беше заключена в килера на историята. БКП поставяше политиката с Югославия по-горе от родолюбието и истините на Димитър Талев.

ВИДЕО
 

Източник: 24 часа