Това е заглавието на много от днешните медии, но знаем ли какво е белият бастун? Как се използва и кой има нужда от него?

Това е помощно средство на хората загубили своето зрение или родени без да познават светлината и красотата на цветовете. Незрящи към видимият свят но дарени с вътрешното зрение да познават добро и зло.
Много от нас дали изобщо се замислят в забързаното си ежедневие какво биха правили ако загубят зрението си дори за миг и нямат представата за заобикалящата ги среда. Именно за това е този международен ден. Той не е празник, той не е повод за веселби, а повод да напомни на нас виждащите че има хора които днес искат да могат чрез белият бастун да бъдат самостоятелни независими и да се придвижват спокойно в градската среда. Да могат да отидат на работа. Да отидат до магазина. Да излязат на разходка или театър. Но за да се случи това е необходимо ние виждащите да не им създаваме препятствия. Да улесним тяхното придвижване чрез тактилни пътеки и звукови сигнализации.
За да я има тази независимост трябва да бъдем по отговорни към другите. Да не бъдем егоисти и да мислим само за себе си т.е. когато паркираме своят автомобил на тротоара да знаем че там се движат пешеходци, хора с колички и незрящи и видимото за едни е невидимо за други. Когато извършваме ремонт трябва да знаем че в пресният бетон или отворената шахта. Ето за това е този международен ден. Да ни напомни, че белият бастун са очите на незрящият и че ние трябва да направим така че да не затрудняваме придвижването на тези които го използват.

Атанас Митев

Миналата година пуснах сериозна публикация в моя блог за този ден, с много линкове. Тази година го давам по-весело, макар че това наистина не е празник. И пуснах само обява за днешния концерт:
http://13.interpres.org/15-ti-oktomvri-koncert-za-mejdunarodniya-den-na-beliya-bastun/
А, има и два записа на Веселите момчета - моите фаворити от тазвечершната програма. :-)