2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
От Сливен тръгна нещо, което придоби размерите на скандал за българските медии. Трима сливенски свещеници на пресконференция и изказаха тези, които винаги са стояли в канона на православието и отношението към хората, които практикуват някакъв вид окултизъм и езически ритуали. Попитахме в интервю един от тези свещеници – отец Йоан Петров
каква беше тяхната мотивация и за последвалата реакция:
Атака несъмнено има. Това го доказват и нашите мисли и опасения. Ние чухме от приближени до Ванга, че скоро хора продължават да се молят не на Бог, на самата „пророчица”. Ето затова ние алармирахме. Това е опасността: когато един човек, обладан от зли духове заема мястото на Христос в църквата. Това никога не може да стане.
Според вас има тенденция Вангелия да заеме мястото на Христос?
Разбира се. Тя винаги е стояла в своята църква. Това е била нейната „църква”, където тя е посрещала всички от името на Христос. Вярно, много говорят, че тя е изпращала хората в църквата, но тя самата не е практикувала православие. Тя не е постила, тя не се е изповядвала. Кой е нейния духовен наставник? Кой е свещеника, който я е изповядвал? Кой е свещеника, който я е причестявал. Без причастие, без Христос не може да има църква, не може да има святост. Хората от окултизма си имат свои критерии за святост и заради това според бесовските критерии на тези, които защитават Ванга, те могат да си я канонизират, но не и Светата Православна Църква с истинския смисъл на светостта. Святост имаме, когато човек се стреми да придобие и реализира със свободната си воля божествената воля вътре в себе си. Т. е. божествената и човешката воля стават едно.
Да припомня едно събитие на Рупите. Църквата, която се построи от Ванга беше осветена от Неврокопския митрополит, въпреки тогавашните спорове около неканоничността на стенописите на Светлин Русев. Защо беше тогава това освещаване и води ли то до нещо друго?
Мога да кажа в прав текст несъмнена истина. Атеизмът, по-скоро комунизмът роди Ванга и затова ние виждаме последиците днес. Това е един стабилен и почитан идол, който много трудно може да се събори. Политическият елит, който дебнеше пред църквите, който дамгосваше по челата и в един момент толкова вярващи ходеха при Ванга, която им говори за Бога. Тук се получава някаква шизофрения. Ти си против църквата и в същото време ходиш при пророчица, която казва, че е от Бога. Това е абсурд. Ние не можем да бъдем съгласни с това, че Вангелия е църковен човек. Това е жена, обладана от зли духове.
И все пак това свещенодействие на Неврокопския митрополит как го тълкувате?
С това, че Вангелия поради близостта си с политическия елит тогава, е имала много власт и за съжаление някои от духовниците са се възползвали от това.
Да ви върна обаче на първопричината, поради която вие заявихте за пореден път тази позиция на църквата за нещата, за които говорим.
Казахте, че това е възраждането на кукерските фестивали. Етнографи и други специалисти, които са изследвали Кукеровден – 1 ден в годината, в който обществото или отделни негови части образно казано „изпускат парата”, светът се преобръща и след това всичко тръгва в своя ред. Защо кукерските фестивали според вас носят някакъв тип вреда?
Отец Силвестър много добре обясни произхода на кукерството. Това несъмнено е свързано с религиозен култ. Ние не можем да кажем, че с нещо външно и изглеждащо сатанинско можем да „изпуснем парата”, т. е. един бяс да изгони други бесове. Когато излиза един бяс и когато човек не бди върху нравственото си състояние, той е вместилище на още по-голям брой. Ние със свободната си воля трябва да изберем доброто като истинско от Бог ли ще го търсим или ще търсим някакво друго „добро”.
Нарекоха ви талибани и ви обвиниха, че това не са истинските проблеми в българското общество, върху които трябва да акцентира църквата.
Ние отбелязахме и подчертахме, че най-важната дейност на църквата е да просвещава. А много хора започнаха да обръщат внимание на това, че църквата трябва да раздава гащи, че трябва да храни. Да, несъмнено това е важно, но искам да попитам по време на нашите робства какво са правили нашите будители. Те раздавали ли са храна в манастирите или са просвещавали и са пазили писмеността и българското самосъзнание. Това е спекулация и този, който ни нарече талибани, между другото тази дума означава учител, е един от хората, които явно навремето се е възползвал от авторитета на Ванга.
18.03.2011 01:19
Църквата ако не вдигне глас против масовото оглупяване на масите, очевидно няма кой.
От политиците не го очаквам, защото те са избрани от масите.
18.03.2011 20:08
"- Кой е там? - попита високо ратаят и се ослуша. После каза: - Жена гаче вика.
- Каква жена те е намерила по тоя час? Ония са или турци... Турци трябва да са... Тая нощ ще ни изколят... Те идат тук да дирят... Нищо тука няма, нищо тук не оставям да припари... Господи, помилуй!
Гласът пак се чу отвън.
- Жена вика - повтори ратаят. - Коя си ти?
- Стрина ти Илийца, Иване, от Челòпек, отвори... Ох! Жив да си, отвори!
- Сама ли си? - попита ратаят.
- Самичка, с унучето, Иване.
- Виж да не е измама! - обърна се отец Евтимий към ратая. Иван, поободрен, приближи до портата и погледна през пролуката. Като се увери и калугерът, доколкото позволяваше това мрачината, че вън е жена и че е сама, той поръча Ивану да отключи. Портата отзина и пропусна селянката и веднага пак се заключи.
- Да те вземат рогатите! Какво търсиш тука, Илийце? - попита направо калугерът.
- Унучето болно, зле е... Дека е дядо игумен?
- В Берковица е. Защо ти е?
- Да му почете... Ами сега?... Почети му ти.
- И посред нощ?... Какво ще му правя аз, ако е болно? - бърбореше сърдито калугерът.
- Ти няма нищо да направиш, но господ може всичко.
- Сега иди спи, утре...
Но селянката молеше, настояваше упорито. До утре кой знае какво ще стане. Детето е зле, болест не чака. Само господ може да помогне. Тя ще си плати, каквото прилича.
- Луда си ти, караш ни да отваряме манастира посред нощ, да влязат бунтаджиите, да ни дойдат турците, да изпати манастирът!
Като бъбреше тъй, той влезе в килията си и след две минути излезе с расото, но обут на босо, гологлав.
- Върви!
Тя го последва в черквата. Тоя запали вощеница, метна епитрахила и взе молитвената книга.
- Дай тук болното!
Илийца приближи детето до светлината. Лицето беше жълто като восък.
- Та то е умряло! - забележи калугерът. Очиците, силно потънали навътре, се поотвориха, като да опровергаят тия думи, и светнаха като звездици от отражението на свещта.
Калугерът дигна епитрахила над главата му, нетърпеливо изчете молитвата за здраве, прекръсти болното дете, па закри книгата. Селянката му целуна ръка, като остави в нея два гроша.
- Ако му е писано да оживее, ще оживее ... Сега иди спи на чардака. - И калугерът тръгна със свещта да излезе.
- Чакай, дядо Евтиме... - каза селянката с нерешителен вид.
Той се извърна.
- Какво има още?
Тя понижи глас и продума:
- Има едно нещо да ти обадя... Нали сме христиени...
Калугерът се разсърди.
- Какво ще обаждаш и какви христиени? Хай върви да спиш, да не свети свещ, че може да видят отгоре някои и да ни дойдат на гости...
Под "някои" калугерът разбираше "бунтовници", и селянката разбра тъй. Лицето й се угрижи и гласът й затрепера:
- Не се плаши, няма никой да дойде...
И тя доби още по-тайнствен вид:
- Като идех от село, там; в нашата гора...
Страх и гняв се изобразиха по лицето на намръщения монах. Той разбра, че тая жена иска да му говори нещо опасно, и извика:
- Не искам нищо да чувам, ни да ми обаждаш. Каквото знаеш, за себе си го знай. Или си дошла тук да запалиш манастира?
Селянката щеше да каже нещо, но думата се задъни в гърлото и при тоя отговор; тя тръгна безнадеждно подир сърдития калугер и излезе на двора.
- Ами аз няма да нощувам тука! - рече селянката.
Калугерът я изгледа учуден.
- Ами?
- Ще си ида, още сега ей...
- Ти си луда!
- Луда не луда, ще вървя. Утре рано, по зори, работа ме чака. Дайте ми хляб, гладна съм...
- Хляб, колкото щеш... Дай й бре, Иване! Но аз пак вратата не отварям.
Но селянката се претръшка да върви. Отец Евтимий пръждосваше. Да отвори пак портата? Това беше опасно. Може да нахълтат лоши човеци... Кой знае какво може да се случи... После му дойде на ума, че тая жена, която вече ги е видяла и се е срещала с тях, може да донесе някаква беда на манастира, ако турците подушат. Не, по-добре да се очисти оттука, да я няма тука...
- Хай върви си - каза той.
Селянката сложи детето до пармаклъка, тури в торбата си половината пита, която й донесе Иван, взе пак детето на ръце и излезе. Портата се хлопна зад нея и заключи.
18.03.2011 22:20
19.03.2011 22:25
20.03.2011 11:40
защо вадят нож на умряло куче- дето има една приказка
хората са си заминали само историята ще каже кой крив кой прав
защо не се захванаха с мормоните в сливен или с другите секти
защото там приказките им не минават за което сами са си виновни
просто нямат авторитет.а и не им държи оти требе дупе а те си го вардят
нека се захванат с онези с раничките- ще ги сдъвчат като захарни петлета
22.03.2011 05:46
25.05.2011 06:11
25.05.2011 08:13
25.05.2011 08:55
25.05.2011 09:12
25.05.2011 09:50
25.05.2011 14:47
25.05.2011 14:50
25.05.2011 15:14
25.05.2011 15:36
26.05.2011 18:07
26.05.2011 18:59
26.05.2011 19:05
26.05.2011 19:10
26.05.2011 19:14
28.05.2011 16:32
28.05.2011 17:29
28.05.2011 17:32
28.05.2011 17:42
31.05.2011 19:20
31.05.2011 19:22
31.05.2011 19:32
31.05.2011 19:37
31.05.2011 20:13