Изцепките на Красимир Каракачанов срещу “участието на БСП в управлението на Пловдив” е връх на цинизма, защото идва точно от лидер, който години наред упорито и последователно постави собствената си партия ВМРО в зависимост от БСП и икономическите и агентурни кръгове около нея.
Странните „завои” и политически финтифлюшки, които ВМРО предприе през последните години (с ГЕРБ на Евроизбори, срещу ГЕРБ – на местните, с ЛИДЕР – срещу ЛИДЕР, коалиция НАПРЕД, после назад, с РЗС -  срещу РЗС), ясно показват, че политическите решения в тази партия отдавна не се вземат в централата на „Пиротска” 5, а на „Позитано” 20 и на „Дондуков” 2, където Каракачанов регулярно отскача за „справка и отчет”.

Самият Красимир Каракачанов претърпя серия от метаморфози в 40-то Народно събрание, достойни за биографията на всеки политически авантюрист – влезе като депутат от БНС, после се маскира като председател на групата НАПРЕД, за да завърши безславно мандата си като редови член на парламентарната група на РЗС, в която се регистрира в последния работен ден на предишния парламент.
През цялото това време обаче, Каракачанов успя лека полека да прехвърли личната си зависимост (агентурна и политическа) от Румен Петков и Георги Първанов и върху собствената си партия.
Малцина днес си спомнят, че на практика бившата тройна коалиция БСП-ДПС-НДСВ стана възможна с активното съучастие на Красимир Каракачанов, който йезуитски принесе в жертва заместника си, депутата Николай Кънчев (сега председател на Контролната комисия на ВМРО) заставяйки го да гласува ”ЗА” тайно гласуване, с което бе избрано правителството на Станишев.
Този акт за дълго сне доверието на демократично мислещите хора от ръководството на ВМРО и направи от техните депутати „обичайните заподозрени”, когато на БСП и коалиция не достигаха 3-4 гласа да прокарат някои решения в парламента.
Активният „слугинаж” на Каракачанов пред Румен Петков не попречи на последния с нескрито удоволствие да го разконспирира като действащ доносник на Държавна сигурност. Което пък също не попречи на Каракачанов да продължи активното си политическо „сътрудничество” и с Петков, и с Първанов.
Именно Президентът стана сватовник на коалицията ВМРО-ЛИДЕР и малко по-късно, също по негово настояване, тази коалиция бе набързо разтурена и отиде в небитието.
Днес Красимир Каракачанов, който след конгреса през октомври драстично загуби и авторитета, и влиянието в собствената си партия се опитва да отклони вниманието от себе си в посока на някакви „проблеми в управлението на ВМРО в Пловдив”.
Само, че активното му навеждане пред новите управляващи в лицето на ГЕРБ и Бойко Борисов едва ли ще заблудят някого.
Защото, докато угоднически призовава, че е крайно време в Пловдив да се формира коалиция ВМРО-ГЕРБ, в същото време в родния си град Русе не спира да оплюва управлението на ГЕРБ в Общинския съвет.
Само, че с подобни „милиционерски” номера Каракачанов този път няма как да мине.
Най-малкото пък пред Бойко Борисов!

Публикувано на 20.01.2010г. - bgnes