Прословутата бойкова фраза, която междувпрочем е изцакана от една реплика на Слай Сталоун, изречена във филма "Кобра", освен че се поизтърка, може да бъде пратена в историята, ако се предприемат няколко конкретни мерки. Ето какво предлага зам. председателят на Общинския комитет на Вяра Морал Родолюбие Отговорност - Национален Идеал за Единство /ВМРО - НИЕ/ в Ямбол, юристът Стоян Дойчев:
　

За конфликта между Бойко Борисов, МВР и

Преди няколко дни, на 3 август Софийският апелативен съд – тричленен състав пусна от ареста четирима от петимата задържани при операция ,,Килърите’’. Апелативните съдии промениха взетата мярка за неотклонение от ,,задържане под стража’’ в ,,подписка’’, защото нямало никакви доказателства за това, че те са подготвили и извършили убийството на Юри Галев. На свобода излизат Янко Попов-Туцо, Петър Стоянов-Вожда, Васил Костов и Георги Петков. Единствено Методи Иванов остава в ареста с мярка за неотклонение "задържане под стража", но не защото има доказателства, че е участвал в убийството на Галев, а заради незаконно притежаване на оръжие – автомат ,,Калашников’’.

Веднага след оповестяването на тази новина започна словестна престрелка между министър-председателя Бойко Борисов, вътрешния министър Цветан Цветанов и съдебната система. Министър Цветанов заяви „Държавата е безсилна пред съдебната система’’. Главния секретар на МВР Калин Георгиев каза ,,Решението на съда много ни изненада при условие, че знам колко много работиха колегите от МВР, ДАНС и прокуратурата, колко много материали бяха събрани и предадени в съда’’. Министър-председателя Бойко Борисов, очевидно ядосан от този акт на съда, се закани, че ще изпрати събраните по операция ,,Килърите’’ материали на авторитетни правоохранителни институции като Интерпол, и ще поиска от тях становище, дали са достатъчни, за да се вземе въз основа на тях мярка за неотклонение ,,задържане под стража’’.

Не закъсняха и ответните изявления от представители на съда. Председателя на съдебния състав, който освободи задържание с подписка заяви: ,,В предоставените папки имаше справки и докладни записки с оперативна информация, които не са доказателствено средство по закона. Оперативна информация за връзка на някого с някого, за някакви разговори, говоря за килърите, от едни карти, които не са намерени по делото и не е установено на кого принадлежат’’. Съдът също така разкритикува прокуратурата, че не е назначила експертизи, а разчита на полицейски справки, които няма как да бъдат приобщени като доказателство. Всъщност определението на Софийския апелативен съд, с което задържаните бяха освободени, започна с кратко пояснение – какво според Наказателно-прецесуалния кодекс може да бъде използвано като доказателство и какво не. Оказва се, че по делото са представени редица най-различни справки, но нито една от тях няма силата на доказателство, според закона.

От горе казаното се вижда, че правителството, в стремежа си да победи организираната престъпност, прехвърля отговорността за неуспехите си на съдебната система, а съдиите от своя страна, застават зад тезата, че няма достатъчно доказателства за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража. Кой е правия, и кой е кривия в тази сага. Кой не си е свършил работата и защо.

Изглежда представителите на МВР не правят разлика между оперативни данни и доказателства. Оперативните данни (оперативната информация) се събират от МВР по Закона за МВР и от ДАНС по Закона за ДАНС, и се съдържат в различни справки, докладни записки и други документи на МВР и ДАНС. Доказателствата са данни, които се събират от разследващите органи и от прокурора по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и се възпроизвеждат (закрепват) в доказателствени средства. Само доказателствата могат да бъдат използвани в наказателните дела, и то, ако са събрани по точния ред, описан в НПК. Оперативните данни (оперативната информация) нямат никаква процесуална стойност, и не могат да се използват в наказателните дела.

Както по-горе упоменахме, съдиите, които освободиха задържаните, казаха за медиите, че от страна на обвинението са били представени редица най-различни справки, (оперативни данни) но нито една от тях няма силата на доказателство, според закона.

Тук отново се поставя въпроса за разнобоя между различните институции, и причините да съществува този разнобой.

Българските закони разграничават оперативно-издирвателната дейност от разследването. Оперативно-издирвателната дейност се извършва от МВР и ДАНС и чрез нея се събират данни, които по закон на са доказателства. Разследването се извършва от разследващите органи и от прокурора, и цели именно събирането на годни за осъдителна присъда доказателства. Този модел е въведен в България още по времето на комунизма, по образец от СССР ( в СССР е било така). Именно в парелелното съществуване на двата института се получава въпросния разнобой.

Истината е, че в законите на повечето западни държави не се прави такова разграничение - между оперативно-издирвателна дейност и разследване. И двете дейности се извършват от правоохранителни органи по ред, определен от закон, и имат за цел разкриване на престъпления и опазване на закоността и обществения ред. В тези държави разследването като дейност включва и онези действия, които в България се наричат оперативно-издирвателна дейност. И всички събрани данни имат статут на доказателства. В правоохранителните органи на повечето западни държави няма силно разграничение между разследващи органи и оперативно-издирвателни органи, там оперативния работник напрактика е и разследващ орган. Данните, които са събрани от оперативно-издирвателните органи имат статут на доказателства и могат да се използват в наказателния процес.

Става ясно, че българските закони са доста по-различни от законите в западните държави, към които толкова много искаме да се интегрираме.

И тук изпъква най-съществения въпрос – защо българското законодателство не се уеднакви със това на западните държави? Защо според българските закони доказателствата по НПК се събират бавно, трудно и тромаво, а пък оперативните данни не могат да се използват в наказателния процес.

Изводът от всичко изложено дотук е – законите в България се нуждаят от много сериозни промени. Не промени, които се правят на парче, или с конюнктурни, партийни или лобистки цели. Нужни са цялостни, задълбочени и синхронизирани промени в редица закони в областта на борбата с престъпността, опазването на обществения ред и националната сигурност, най-вече в Закона за МВР, Закона за ДАНС и в Наказателно-процесуалния кодекс. Необходимо е тези три закона да бъдат променени в следната насока:

При това измененията в посочените закони трябва да бъдат напълно синхронизирани помежду си, както и с останалите закони.

Това трябва да се направи от законодателната власт - Народното събрание. Това Народно събрание, което в момента е доминирано от партия ГЕРБ. Всичко друго е само празни приказки и демагогия. защо партията на Бойко Борисов, която води битка с корупцията и организираната престъпност, не извърши въпросната промяна в законите, за да не се получават такива саги между изпълнителната и съдебната власт ,, ние ги хващаме, вие ги пускате’’. За да станем една наистина европейска държава.

Буди недоумение, защо партията на Бойко Борисов, която води битка с корупцията и организираната престъпност,

не извърши въпросната промяна в законите, за да не се получават такива саги между изпълнителната и съдебната власт ,, ние ги хващаме, вие ги пускате’’. За да станем една наистина европейска държава.