2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
21 години по-късно след преврата в редиците на комунистическата върхушка в България светлина в тунела няма. Не защото под натиск или режисура не се промениха много неща, дори и под външно влияние. В Евросъюза и НАТО в условията на ограничен суверинитет милата ни родина няма много избор и това гарнирано с нескончаема корупция и смяна на политически проекти, няма как да не отчайва. Това най-добре е видно от демографската картина на „материала” на премиера и от може би вече двата милиона в чужбина, за повечето от които аз не вярвам, че ще се върнат. Така, както нямаше наплив през тези 21 години от стари невъзвращенци и техни потомци. Безкрайният т. н. „преход” умори интелектуалния потенциал на нацията и сега той се лута предимно в злободневни проблеми, отвличащите маньоври и телевизионни проекти, че дори и сериали. Но такъв протяжен сериал като прехода не е гледан в нито една държава и при нито една национална катастрофа.
Що се отнася до самата дата през 1989 г. – не можах да я отпразнувам, после се оказа, че не е и трябвало. Лежах с хепатит „А” в инфекциозната болница в София, един пациент не издържа и излезе да се напие, защото тогава Тато се струваше на хората несменяем като Лили Иванова. Дали пък не е еволюирал?
Та, в болницата в съседната стая имаше едни чакащи протези негри, май от братска Ангола, кой без крак, кой без ръка и бяха ги набутали сред инфекциозно болните – ей така размесени. На друг етаж бяха близо до отделението, където лежаха „клиентите” на вече дошлия и в България СПИН. Ние не биехме негрите – хранехме ги. Кой питам аз ни нареди на една нога с тях. Не бяха ли онези, които се правеха на рицари на кръглата маса и които договориха само и предимно само свободата на словото, свободата да си лаеш, който и до днес все повече се ограничава. А икономическите инструменти оставиха на задкулисните режисьори. Е, чудно ли е тогава какво се случи при преразпределянето на баницата, накъде поеха активите и накъде се насочиха – не към развитие, а към бързи печалби и постоянна преориентация на сферите, фалитите. Така си и отмря площадната демокрация, то вече няма и смисъл от нея, защото след това пак идват сламените хора, а не скачащите.
Та както се казваше в брадатия соц-виц, цитиращ лозунг: „ 20 години народна власт – 20 години цирк!”. Повечето си останахме мечки -поостарели, чакаме си резервата…