Прочетен: 626 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.09.2017 06:21
ИСТИНАТА ЗА ЧУЖДИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ
Ново проучване за българския пазар разбива социалистическите лъжи за "лошите" вериги хипермаркети. Безскрупулните социалистистически мошеници твърдят, че чуждите търговски вериги пренебрегват нашите фирми производители и продават предимно вносни стоки, че ни пробутват храни второ качество, че крият печалби и данъци, че заради тях фалират малките магазини. Действителната картина е съвсем друга, показва анализ на Института за пазарна икономика, озаглавен "Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове".
Една от най-упоритите заблуди е, че големите търговски вериги са пълни с чуждестранна продукция. А истината е, че по щандовете им преобладава българското производство. "Ако приемем за български стоки такива, които веригите купуват от български доставчици, техният дял е над 70% от всички продавани стоки ("Билла" например продава над 70% зеленчуци и плодове от български производители в активния сезон)", обясняват авторите на анализа. Статистиката на супермаркетите показва, че продуктите на наши фирми са между 60 и 70% от общия обем стоки, които продават.
Тези данни разбиват "аргументите" на социалистите за налагане на квоти за "произведено в БГ" в хипермаркетите. БСП дори написа закон за това! "Сърцевината" на проекта, прокламиран от лидера на партията Корнелия Нинова, е налагането на задължително минимално присъствие на родните стоки - 51% за плодове, 50% за пилешко месо, 70% за млечни продукти, 25% за друго месо и 75% за вино и алкохол.
Впрочем, ако Нинова и съмишлениците й разгледат внимателно рафтовете в големите вериги, ще забележат, че квотите им вече са преизпълнени (с изключение на алкохола). А колкото до качеството на стоките - големият процент "имитиращи продукти" и "деликатеси, наподобяващи сирене, кашкавал и т.н.", са алхимия на наши производители, не на чужди компании.
Търговските вериги не само че не са "душмани" на родното производство, те правят директни инвестиции в него. Такъв пример е кампанията на "Лидл" "Родна стряха". Към началото на 2017 г. "Родна стряха" включва над 50 продукта от български производители от различни региони на страната. "Градините на Билла" е друга подобна инициатива - в началото на годината компанията сключва договор директно с производители на плодове и зеленчуци и гарантира, че ще изкупи заявените количества.
Друго познато "притеснение" на политиците популисти - че веригите съсипват малките магазини и унищожават работни места - също се оказва куха пропаганда, разкрива проучването на ИПИ. По данни на Евростат за 2015 г. в сектора "търговия на дребно" само 43 фирми у нас са големи - с персонал над 250 души. А въпреки че са големи, държат около 25.6% от оборотите. Търговските вериги попадат точно в тази група - на едрите. И не са "изяли хляба" на малките магазини и кварталните бакалии.
Според оценки на GfK за същата година модерните търговски формати - хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш енд кери магазини - държат около 40% от българския пазар на дребно. Интересното е, че големите вериги са увеличили приходите си от 4.75 милиарда през 2012 г. до 5.36 милиарда лева през 2015 г., но това не е за сметка на по-малките търговци - техните обороти и през 2012 г., и през 2015 г. са около 4.4 млрд. лева. "Ръстът при големите магазини не е за сметка на малките, а по-скоро се дължи на промяната в потребителските навици на клиентите и по-голямата им покупателна способност в резултат от икономическия ръст в страната и по-високия разполагаем доход", обясняват авторите на анализа.
И статистиката за заетостта разбива мита за масови фалити на малки магазини и загубени работни места. Между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно са се увеличили с около 12%. Този ръст показва, че навлизането на модерните търговски формати на практика води до нетно увеличение на заетостта в сектора, посочват от ИПИ.
"Големите вериги са и големи инвеститори - към края на 2015 г. преките чуждестранни вложения в търговията на дребно са 2.6 милиарда лева, или 5.8% от общите инвестиции отвън с натрупване към този момент. От значение е и влиянието на модерната търговия по линия на изсветляване на икономиката - големите търговски вериги помагат за повишаването на събираемостта на данъците, деклариране на сделките с бързооборотни стоки и спазване на трудовото и осигурителното право. По приблизителни оценки за 2015 г. те са внесли ДДС на стойност около 1.4 милиарда лева и данъци върху труда на стойност около 170 милиона лева", пише в проучването.
"Търговските вериги предлагат чувствително по-високи заплати на своите служители - средната брутна месечна заплата в тях е била 976 лева през 2015 г., или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до 9 заети (449 лева). Трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен - ако средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22 200 лева, то при малките фирми тя е едва 5001 лева", разкрива анализът на ИПИ.
Разпространението на модерната търговия се отразява положително и на потребителския избор. Различните модерни формати предлагат между 2000 и 20 000 артикула, което е непостижимо за малките магазини. Методите им за сертифициране и контрол, както и насрещните изисквания към доставчиците повишават качеството на продукцията, предлагана на крайния потребител.
В ЧИСЛА
По данни на НСИ за 2016 г. пазарът на храни и безалкохолни напитки в България е с обем около 10 млрд. лева. Компаниите с най-големи приходи са "Кауфланд", "Метро", "Лидл" и "Билла" - по данни на Euromonitor за 2015 г. Според USDA "Лидл" се развива най-бързо, като през 2015 г. има 20% ръст на продажбите. От влизането си в България през 2010 г. компанията е увеличила броя на обектите си от 25 на 79, като планира да открие нови, а наскоро започна изграждането на нов логистичен център край Кабиле за около 80 млн. лева.
БЪДЕЩЕТО
Развитието на сектора досега сочи, че конкуренцията в отделните сегменти ще расте. Въпреки изтеглянето на няколко вериги повечето фирми успяват да намерят своето място на българския пазар и планират откриването на нови търговски обекти в близко бъдеще, особено в по-малките градове. Част от конкурентния натиск ще идва и от специализираните магазини. През последното десетилетие се наблюдава значителен ръст на последните, особено при тези за плодове и зеленчуци, както и за месо. Не е изключено и в бъдеще малките магазини да започнат да формират по-големи обединения по модела на КООП и ЦБА, възникнали именно като съдружия на малки фирми.
Има и още нещо, което е много, много важно. Външнотърговският баланс на България с държавите от Европейския съюз е положителен през юли, което се случва за първи път откакто сме държава членка. През седмия месец на 2017 г. страната ни е продала в ЕС стоки на стойност 4.605 млрд. лв., а е купила продукция за 133 млн. лв. по-малко.
Това е една много добра новина, защото търговският излишъкът означава, че в българската икономика е влязла повече валута, отколкото е изнесена навън! Освен това положителният търговски баланс се прибавя към ръста на брутния вътрешен продукт (БВП), докато отрицателният отнема.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.
Save
Алхимия на цветето
Как Крал Карл Май крал кларинети от крал...