2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Сирма Тодорова е на 75 г.
56 от тях е прекарала в Стралджа със съпруга си Тодор. Родното място на Сирма е с.Петрово, Санданско, което се намира само на 18 км. от Кулата. Селото е току под Али Ботуш планина, където активно шетали четници.
При поредното си дарение за музея в Стралджа в разговор с историка Георги Стоянов Сирма Тодорова отворила дума за предците си и станало ясно, че известния македонски войвода дядо Илия Кърчовалията е свекър на баба й, съобщиха от общинския пресцентър.
Сирма не само знае за четническите подвизи на Кърчовалията, но и за връзката му с Яворов. „Аз съм израстнала в къщата, в която се събирали четниците и Яворов е правил своите срещи с Илия Кърчовалията”- разказва Сирма Тодорова. Тя прибавя и спомена, че харамията винаги носел със себе си бележник, а четниците, за да го поканят на софрата , току му подхвърляли :”Хайде , интелигенцийо, спри да пишеш!” Чест гост в този дом бил и Гоце Делчев.
Тези дни Сирма ще предаде на музея една от най-скъпите си снимки, на която е синът на дядо Илия Кърчовалията и нейната майка.
Това потвърди и Георги Стоянов, директор на музея, който допълва информацията за воеводата.
Сирма Тодорова никога не забравя своето родно място, макар че отдавна се счита за стралджанка. Признава, че носталгията за Пиринско я обсебва непрекъснато и тя е принудена да я гони с песен. Най-често пее „Черни горо, черни сестро” или „Море сокол пие”. В такива моменти очите й греят, а усмивката гони сълзите.
Разказва, че македонските песни почти винаги са тъжни, защото хората в този край са страдалци.
Кой е Дядо Илия Кърчовалията ?
Той е роден 1856 г. в с. Кърчево, днес в Гърция, припомня Георги Стоянов, Директор на Исторически музей – Стралджа.
Починал е през 1918 г. в същото село. От малък се занимава с четническа дейност. Той е участник в четата на Стоян войвода още през 1878г. по време на Кресненското въстание. През 1879 г. се запознава с Гоце Делчев. През 1897 г. той участва активно в акции организирани от Гоце Делчев. Като един от най-опитните воеводи познаващи Али Ботуш планина /южните склонове на Пирин/, той се явява дясната ръка на Гоце Делчев във всички военни действия. Организира първите чети на ВМРО през 1899 г. , които успешно извършват подривна дейност под негово ръководство придвижвайки се по непознати за турския аскер планински пътеки. За него подробно пише четника Георги Баждаров в книгата си „Спомени”, издадена в София 1920 г.
За сериозната връзка помежду им свидетелства описанието на битката при разбиване четата на Гоце Делчев при с.Баница. При срещана на оцелелите с дядо Илия Кърчовалията той ги пита: „Какво стана с Гоце?” Тъжният отговор е „Оставихме го под пепелищата на Баница…” Ето как четникът описва мъката на стария харамия:” Той оброни глава, едри сълзи потекоха из очите му и цял половин час плака неспирно като дете. Без да продума” А когато новината се понесла като черен облак над една земя, вече преситена от скръб , Македония плакала заедно с него.
По време на четничеството си в Македония Пейо Яворов има многократни срещи с опитни воеводи между които и дядо Илия Кърчовалията. За това свидетелства и една тяхна обща снимка, копие от която притежава и на стралджанския музей. Освен нея музея очаква дарение от Сирма Тодорова на уникална снимка, на която е сина на дядо Илия Кърчовалията и нейната майка. Тази и други снимки от четническия период в Македония допълват още веднъж всестранната връзка на Яворов с воеводите от този край, превърнал се за него във втора родина и карат стралджанци да се чувстват горди, че такъв революционер и поет е живял и в техния град.
Комитските премеждия на четниците в района на Али Ботуш са живо описани от П.Яворов в неговите „Хайдушки копнения”.
Дядо Илия Кърчовалията включва и един синовете си - Митьо Илиев Кърчовалията в четническото движение по време на Балканската война. Той остава жив, напускайки родното си село Кърчево, /днес преименувано село Каридохари на гръцка територия/, премества се в с. Петрово, Петричко /родното село на баба Сирма/, където и умира през 1932 г.
В процеса на издирвателската работа на музея касаеща миналото на Стралджа и стралджанци специалистите се натъкват на интересни факти, личности и събития, отразяващи моменти от историята. На уникалните снимки се виждат характерните за Македония народни носии, които са пренесени и в стралджанския край, най-вече от бежанците в село Атолово /някога заселено само с бежанци от Тракия и Македония/, с които ще се обогати етнографската част на музея.
От Кюстендил до Босилеград с Георги Илие...
Георги Илиевски с нов букет от народни п...
Турците са наследници на Древните българ...
Оказа се, че Аспарух е от рода на Атила.
25.05.2011 02:49
25.05.2011 15:18
25.05.2011 19:22
28.05.2011 17:37
31.05.2011 19:06