2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Жив ли е духа на Коледа и какво е той изобщо? Дали не е малко позагубен някъде в дебрите на лудото празнично пазаруване и задължителното очакване на подаръци, пълните спешни отделения и голямата суетня? Потърсихме следата на старите сливенски Коледи с писателя – дисидент Атанас Славов.
Вълшебни бяха някога Коледите в Сливен, но големият празник беше Васильовден, разказа той.
„Той е семеен празник. Сливен за туй беше могъщ град, защото имаше запазени всичките нива. Културния процес не е само култура. Култура е и да знаеш да месиш милинки. Има семейна, духовна, религиозна, домашна култура, култура на пазара. В момента домашната култура не съществува никъде в България и е абсолютно разрушена. Тя съществува само в отделни етнически групи, които са периферни. Циганите, турците раждат деца, а българите измират като луди и са най-бързо измиращата етническа група на планетата.
Някога празникът беше нещо страхотно, събираше се цялото семейство и неговите разклонения – по 10 – 15 души. Правеха се баници с късмети, на масата се слагаха сладка, сушени плодове, сарми, бахори, гроздови каши – мъстеници. Най – стария чете молитви за берекет за цялата година”, припомни писателят.
Един американец от Сливен, както Атанас Славов нарича сам себе си, ни наведе на мисълта, че наистина нашата празничност е поизместена не само в датите.
„Коледа, коледуването пак си е празник и се извършваше, но то е от площадната култура, извън семейството. Пак беше весело и приятно, пееха коледарчета, обаче в Сливен специално силата на празника беше на Васильовден на 13-ти януари по стар стил. Пееха се сливенски песни на три гласа на трапезата и децата се кискаха”, разказа Славов.
Според него духът на Коледата днес го няма.
„Сега хората имат нужда от такова нещо. Коледа е много стар празник и пази езически традиции. Сурва, сурва година! Самите тези думи не значат сурова година, а времето на северния елен, който носи на рогата си слънцето от север и започва да расте денят. Това е по прабългарския и сибирския, алтайския зодиак, в който има други знаци. На старобългарски този знак е на сръндака или северния елен – сур хури. Не зная как може да се върне духът на Коледа. Като говорим за празници, какво ми направи впечатление още когато се върнах от чужбина – на Великден някога всички носеха великденски яйца по улиците и се чукаха и се хилеха. Сега 5 – 6 години подред никой не излиза на улицата да празнува Великден като празник на обществото. Много ми е любопитно и не мога да си представя, че тази година изобщо ще има суровакане, години наред няма.
б. а.
Забелязахме по улиците една коледарска дружина роми, но и те бяха поизместили целта на посещенията – влизаха в магазините из града с надежда там да съберат дължимата на коледарите дан.
Може би си струва да си зададем и въпроса защо няма струпване на хора по храмовете по Коледа и дори пожарната инспектира не тях, а заведенията, нали е Рождество Христово все пак?
Най-искрени благопожелания за здраве и сили,
за ползотворни дела,
за топлота и доброта - дарявани и получавани,
за дни на радост с усмивки и веселие,
за мигове на сбъднати мечти.