Вместо да изпишем вежди дали не вадим очи?

Няколко реда за благотворителната идея на Биг Брадър, Байландо, Великолепната шесторка и прочие благородни прояви на българските медии.

Благотворителността е благородно дело, благодарение на нея нашите деца с увреждания　оцеляват, живеят и се лекуват- събират се средства за ежедневни нужди(храна, облекло, разходи за ток и прочие), събират се средства за терапии(рехабилитация, логопед, психолог и други) и скъпоструващи ежедневно приемани медикаменти, събират се средства за скъпоструващи　животоспасяващи операции в чужбина.

Всеки ден обикновения българин спасява някой от нас, всеки ден благодарение на неговото добро сърце едно дете от нашите се усмихва, а нашите сълзи- на родителите са от радост и облекчение, а не от мъка.

Мда, благотворителността е прекрасно нещо и върши работа в екстремни ситуации, но благотворителността не може да спаси децата ни с увреждания, защото те се нуждаят от помощ и подкрепа всеки ден, всеки час, всяка минута и тук е ролята на държавата,　 която от години е отписала децата ни от света на живите.

От момента на увреждането　Държавата ни　　е дала　правото　на 　децата с увреждания и нас родителите　им, близките и приятелите ни на мизерия и случайно оцеляване- случайно, защото всеки ден не е Великден, Коледа или 1-ви юни и средствата от една, пет или 20　благотворителни акции не могат да закърпят финансовата　космическата дупка в която сме.

Всяка година за издръжка на едно дете с увреждания в институция държавата дава около 7000лв, в същото време за дете отглеждано в семейството си сумата е около 3500лв в най-добрия случай.Защо ли?!

Всеки　 родител на дете с увреждане　у нас се пита до кога Държавата ще продължава с тази политика на геноцид към нас, кога най-сетне медиите ще ни подкрепят в исканията ни за промяна, вместо да вдигат рейтинга си на гърба на нещастието на ДЕЦА.

В България неофициално има около 20 000 деца с увреждания, малка част от тях се отглеждат в институции, но както е тръгнало бройката им ще се увеличи въпреки, че всички знаем какво ще се случи с тях там- бавна и мъчителна смърт в самота и мизерия.

Преди да скокнете и да кажете-ааа, нещата се променят аз ще ви кажа в каква посока се променят:

Вместо всички заедно- управляващи, неправителствени организации и медии да се борим за истинска промяна започвайки със ЗАТВАРЯНЕ　 на подобни на филм на ужасите места, се случва обратното- ПРАВИМ ИМ ЛИФТИНГ- увеличава се финансирането им , организират се пищни благотворителни кампании за разкрасяването на тези кочини и в един момент ние родителите се питаме- защо да　 измъчваме децата си отглеждайки ги у дома без подкрепа и необходимото им лечение, ами не вземем да ги　поверим на грижите на　 някоя от тези приказни институции, за които така щедро всеки ден отръскваме обикновения човек да дарява и той го прави　с идеята, че това е най-доброто, което може да направи обществото, без значение, че в един момент установява, че левчето му за хляб или книжка от които е лишил своите деца потъват в неизвестна посока, защото с дарените средства е построена една къщичка вместо 3, или че оборудваната зала за рехабилитация е заключена и децата отново са　по цял ден　в леглата си　със зъби тракащи от студ, защото няма отопление　и така нататък- примери мнооого.

Много важно, че първото право на всяко дете е да бъде обичано, да расте в семейството си където ще　 получи любов и 　грижа , ще развие потенциала си и най-важното- ще знае,　че е значимо, а не просто част от статистиката.

И кой пак е губещия в цялата схема- децата с увреждания и обикновеният българин на който вече лееекинко взе да му омръзва всеки път да го отръскват като брашнян чувал, защото и той деца храни.

Национален алианс “Усмихни се с мен” – родители и приятели на деца с увреждания в България