До Родолюбивата ямболската общественост

на политическа партия

,,Вяра, Морал, Родолюбие, Отговорност - Национален Идеал за Единство’’

(ВМРО-НИЕ) гр. Ямбол

На 22 септември се навършват 102 години от провъзгласяването на независимостта на България. Провъзгласяването на независимостта на нашата държава е едно от най – важните събития в новата ни история. В настоящото обръщение правим кратък исторически анализ на това събитие и последиците, свързани с него.

В края на руско-османската война от 1877г. – 1878 г., в Цариградското предградие Сан-Стефано е подписан мирен договор, останал в историята като Сан-Стефанския мирен договор. Според този договор, България се възстановява като държава – княжество, което обаче е васално на Султана на Османската империя. В териториалните предели на българското княжество влизат онези земи, в които преобладаващото население е било българско. Това са землищата на Мизия, Тракия и Македония. Така, след близо 5 вековно прекъсване, на картата на Европа отново се появява държавата България, при това създадена в своите естествени етнически граници.

Но Великите сили не са съгласни България да бъде толкова голяма, и решават да намалят нейната територия. В Германия, в град Берлин е свикан конгрес на представетели на Великите сили, останал в историята, като Берлинския конгрес. На този конгрес се подписва договор, според който голяма част от българските земи (земите, населени с българи) се връщат в пределите на Османската империя. Това са землищата на Македония, Беломорска тракия и Одринска тракия. Източна Румелия е обявена за автономна област под пряката власт на Султана.

Така, след дълги години борба за национално освобождение, българския народ остава изкуствено разделен.

Но стремежът на българите към национално обединение остава несломим. Будните и жертвоготовни български патриоти от свободното Княжество България и от Източна Румелия започват подготовка за обединението на тези земи. На 6 септември 1885 година Източна Румелия се съединява с Княжество България. Това е първото териториално разширение на българската държава в борбата на българския народ за национално обединение.

Макар и станала по-голяма, България продължава да има статут на княжество, васално на султана. Тази васална зависимост е по-скоро формална, отколкото реална, тъй като България е водила напълно независима от Цариград вътрешна и външна политика. Поради формалния статут на васалитет, държавния глава се е наричал княз, а не цар, а дипломатическите представители на България са били с най-ниския статус според традиционната дипломатическа йерархия.

На 22 септември 1908 г. в град Велико Търново княз Фердинанд прочита манифест, с който провъзгласява независимостта на България.

С този акт на практика се скъсват последните васални връзки с Османската империя. България става независима държава, и от княжество, започва да се наименува царство, а длъжността на държавния глава, от княз, започва да се наименува цар.

Великите сили, една по една, започват да признават независимостта на България.

Скъсването с васалния статут на България има важни последици.

Преди обявяването на независимостта, България не е имала право да води самостоятелна външна политка, да сключва межународни договори и съюзи. Напрактика обаче, България, още от освобождението от османско робство през 1878 г. води своя външна политка и сключва меджународни договори и съюзи, без значително да се съобразява със своя васален сюзерен.

Друга последица е това, че след обявяването на независимостта, България, от княжество, започва да се наименува царство, а държавния глава, от княз, става цар. Дипломатическите представители на вече назависимото Царство България получават по-висок статус в дипломатическа йерархия. Тази промяна обаче, имат по-скоро формално значение.

Най – важанта последица от обявяването на независимостта е това, че независимата, суверена държава, има право да обявява и да води война. Стремежът на българите към национално обединение е бил несломим. За да бъдат освободени намиращите се все още под турска власт български земи Македония, Беломорска тракия и Одринска тракия, е трябвало да се води война с Турция. Според международната военно – политическа доктрина само независимите държави са имали право да обявяват и да водят война. Което означава, че не се гледа с добро око на васалните държави, които водят войни, особено, ако войната е срещу васалния сюзерен.

Съвременните българи, които на 22 септември ще отбележим 102 години независима България, трябва да знаем и помним, че целта на обявяването на независимостта от 1908 г. все още не е постигната, и националното обединение на българската нация все още не е завършено.

Големи части от българското землище – Вардарска и Егейска Македония, Беломорска Тракия, Северна Добруджа и Западните покрайнини, се намират извън пределите на Република България.

В този смисъл, обявяването на независимостта, скъсването с васалния статут на България, е една подготовка за война за освобождаване от чужда власт на Македония, Беломорска тракия и Одринска тракия. Тоест, прелюдие към политика за национално обединение.