Шикардната вила на Горското стопанство под природния парк Сините камъни, която според автора ще "изплува" един ден като собственост на Лечков Кметът се самоопределя като природозащитник, но ще сложи ръка на вилата на Горското стопанство в  “Абланово”, както и  на Дома за гости под телевизионната кула, на самия връх на Сините камъни
„Нерон от Сливен“ е най-точното заглавие на в. ДЕСАНТ за дейността на един самозабравил се кмет. Чета с огромен интерес този вестник от момента, в който се появи в града ни.
Лечков действително е станал феодал. Достатъчно е да се провери какви имоти имаше преди да стане кмет и с какво разполага сега. И още – как много бързо покрай него се обогатиха роднини, приятели, подставените му лица.
  Всички знаем клетвите му, че цялата си кметска заплата ще дарява в полза на сдружението с нестопанска цел “Стоте войводи”. Но знаем също така, че то е създадено да подпомага основно футболния клуб в града, което е друга, известна на всички тема с подчертан интерес.
В това сдружение участва и сегашната председателка на Общинския съвет Мария Григорова от ГЕРБ, ревностно отстояваща прищевките му. С нейна подкрепа, към „Стоте войводи“ от общинския бюджет изтекоха през миналата година 800 000 лева. Какво значение имаше това, че за други, жизнено важни дейности парите бяха свършили! Това бяха парите на сливенските граждани, а не техните, т.е. парите на тая същата община, която вече е задлъжняла с 30 милиона лева, а кметът иска тя да задлъжнее поне с още 20 милиона, за да „няма желаещи кандидати за кмет“ през следващите избори и той “да си довърши работата" през следващия мандат. Чували сме и такива откровения от човека с голямата уста, който наскоро блесна и с друг култов израз: „Не ме е страх от прокурори и от Бойко, страх ме е само от смъртта“.
Ако се направи равносметка какво направи Лечков за избирателите си ще се открие нова картина. Дори и за ония цигани, толкова важни за втория му избор и които, за никого не е тайна, че успя да купи. Същите са обречени от него на вечни мъки - да тънат в кал и прах, да се движат “пипнешком” по тъмните улици на вечно разкопаните крайни квартали, на които знайно с каква цел подмени и разреди осветлението, което все пак бе много по-ефективно от сегашното. И докато през първия му мандат все пак някак си шофьорите можеха да си карат колите в очертанията на града, сега в него трудно се придвижват и пешеходците.
Ако не вярвате - елате ни на гости, но не на него, а  на нас - обикновените олигофрени, гъ..ве, малоумници, гнили зъби, за каквито смята не само простолюдието, но  така нарича и общинските съветници, които не му играят по гайдата.  Дори е казал със злоба, на която само той е способен, че и аз съм олигофрен, понеже един  негов личен съветник го надъхал, че съм написал материалите в "Десант" за оная му голяма далавера с 20 декара земя при езерото на Карандила, в защитения природен парк Сините камъни. Което е пълен абсурд! Сега обаче изразявам гражданската си позиция без страх от последствията.
Градът ни е едно голямо, разкопано, ямболско село, от където е той самия ( Лечков е от град Стралджа, Ямболско - б.р.). Хората от кварталите го проклинат, защото не могат да стигнат до домовете си. Проклинат го таксиджиите, които си разбиха колите. Проклинат го и търговците от пазара, защото районът е изтърбушен и клиенти не могат да стигнат до сергиите им.  На фона на неговите нови хотели и строящи се към момента 4-5 етажни къщи с десетки апартаменти в тях, той “вдигна” за всички останали цените за строителни разрешения, а увеличението на таксите стига до 300 пъти!
Насочвам вниманието ви и към едни други имоти - шикардната вила на Горското стопанство под Природния парк Сините камъни, в местността “Абланово”, както и  “Домът за гости” под телевизионната кула, на самия връх на парка. Вероятно има и други, които са “скрити” под формата на чужда собственост, но един ден “ще изплуват”. Така както започнаха да изплуват земите и хотелите край морето на неговия земляк Марио Тагарински, за които прочетох в "Десант".  Вече за никого не е тайна, че градът е разграбен от един сливналия и двама ямболци.
Длъжен съм да изразя становището на всички, че най-малко Лечков може да се нарече природозащитник, какъвто обича да се самоопределя. Особено след като с  машинации, подкупи и заплахи спрямо общинските съветници успя да разпродаде дори градинките и тревните площи на свои приближени.
Негова е фразата “Ако мога - ще продам и общината!”. Това стопанин ли е?
Критиките на премиера Бойко Борисов към предходното управление, че предприемало дейности, за които не са имали налични средства само за да трупат престъпно дългове, не се ли отнасят в най-голяма степен и за неговите собствени кметове, заради които се спират и разследванията от НАП, полиция, следствие и прокуратура?! Дори се сменят съдии.
 Много преди да кметува, Лечков е бленувал да бъде именно император, за което и пак неслучайно е кръстил първия си хотел “Империя”. Сякаш вторият хотел  "Спорт палас", още по-големият, който наскоро откри до стадиона, но се води на сестра му Диана - не е негов?! Всички знаят на какво е способен Лечков, както и това, че той знае да дели само на едно! Затова, зад всяка фирма, спечелила общинска поръчка прозира неговото участие. Затова се стигна и до големия скандал с основния му до сега изпълнител на обектите, с който бяха като братя - Радостин Русев -Радото, който му отказа да включи и още от другите кметски подизпълнители. Вендетата ще е жестока.
Но Императора няма да се спре. Той е обладан от бъдещите си намерения, защото умиране има - но спиране няма. Продължава да обезкостява общински фирми, а други подготвя за това. И ако прокуратурата започне сериозно разследване за това, както и за продадените терени - градът ни от кален, мръсен, тъмен и задръстен ще се превърне и във вонящ.
Предупреждавам за природния парк Сините камъни. „Природозащитникът“ Лечков има модерна визия за неговото преобразяване, но  цели едно – да сложи ръка и на тази защитена територия. Общината има  три прекрасни вили в парка, за които имат апетити Лечков и сие. Тези сгради вече гласно са разпределени. И в момента нарочно са полуизоставени, а контролът им е формален. За да падне цената. Знам го точно, защото живея до тях. Устройственият план на Карандила и сега се работи, а по-голямата част от него е изготвен със средства на пребиваващите там.
В град като Сливен всички се знаем поименно. Къде в сметките на кмета  стоят свестните, образованите, кадърните, отстояващи народния  и държавния интерес? То се знае - на бунището. Ако на мен не вярвате - попитайте бившия председател на Общинския съвет доц.Андреев или още по-добре проф. Карапетков, когото Лечков нарича публично - “г.з”.
Писмо на Цаньо Дончев до в-к Десант
* авторът е бивш изпълнителен директор на "Топлофикация" - Сливен, заглавието е мое          

Айде бре, кога ще го наритаме тоя къдрав плешивец? Трябва на Стария бряст да увисне.

Ще гласувам за първия луд пуснат от лудницата и съм сигурен, че ще насправи сто пъти повече добрини от него.