2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Във въвеждането на образователен избирателен ценз някои привиждат дискриминация и недемократичност. Тази рестриктивна мярка, обаче не може да се разглежда в духа на липсата на избирателни права на жените в миналото, имуществен или етнически ценз. На първо място в сега действащата конституция напълно естествено са определени права, но и задължения на гражданите. В нея е дефинирано и задължението за минимално образование и тези, които не са го изпълнили не се санкционират по никакъв начин, дори на практика в изкривената българска действителност получават извънмерни права. Тук искам да отбележа, че конституцията не е свещена крава и често българският законодател си позволява да я компилира и направо преписва от други, понякога не съвсем близки до нашите реалности чужди нормативни актове. Вече повече от две десетилетия у нас главоломно се репродуцира неграмотно и маргинализирано население, което безнаказано нарушава закона, снижава развитието и стандарта на живот, като същевременно силно натоварва социалната система и здравеопазването. В същото време тези хора се използват като постоянни донори на гласове с цената на определени отстъпки като негласни договорки с монополистите да не се плаща ток и вода, не без участието да държавните социални служби. Разбира се в мащаб става въпрос за циганско население, но не само, защото в забравени от бога населени места има и неуки граждани с всякакъв произход, които често се манипулират от чиновници и червени и други функционери.
Няма целенасочена държавна и социална политика такива хора да се образоват, социализират и да се контролира раждаемостта сред тях, да не говорим за налагане на дву и три семейния модел на репродукция.
Така на практика повече от две десетилетия на игра на демокрация мнозина от българските избиратели остават непредставлявани, процъфтява купения и корпоративния вот, който спекулира със сигурността и работата на хората. Кукловодите на политическото инженерство използват съзнателно заложените недостатъци на избирателната система и репродуцират проекти, които ловко манипулират медийно, за да може за пореден път да се изстиска максимума от изтормозения и разочарован български избирател. Тези наши реалности налагат според мен въвеждането на избирателния образователен ценз. Публична тайна е, че в много областни градове е невъзможно да станеш кмет без гласовете на циганите. Абсурдно е изборните резултати да бъдат предопределяни от търговията с гласовете на неграмотни хора, които дефакто предопределят бъдещето чрез управлението. Абсурдно е то да се посочва от хора, които само смучат национален продукт и социални и здравни услуги и са превърнали гениталиите си в оръдие на труда. Няма такава държава!
И този позакъснял вече дебат трябва да се състои в нашето общество, както и да се възобнови дебата за задължителното гласуване, което е другата дисциплинираща и ограничителна мярка за купения, корпоративния и манипулирания вот. Редица политически сили повдигаха въпроса, колкото да го използват за имиджова кампания и после всички отново си тръгваше по старому.
Според справка на ВМРО – НИЕ сега задължително гласуване като практика съществува в 19 държави. Четири от тях са членки на ЕС - за евродепутати задължително се гласува в Гърция, Кипър, Белгия и Люксембург, така че политиците не мотат да се измъкнат с дежурните оправдания за правила, които Европа ни налага. Суверенно право на всяка държава е да определи своята избирателна система, която най-много съответства на етапа на нейното развитие и даденостите. Още повече, че дори и най-малката глоба за негласуване в условията на перманентна криза ще бъде достатъчен стимул за избирателната активност. Посочването от някои гласуване с празен плик като протест срещу евентуалното задължително гласуване няма да бъде масово явление, защото задължението да посочиш избор не е като задължението да изтърпиш лишаване от свобода, напротив имаш свободата да накажеш и да гласуваш доверие, право от което българския избирател избяга именно заради системата от порочния, така наречен преход.