2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 2376 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 25.12.2009 11:18
„Празнувай до последен дъх!” Това не е модерно изобретение на някой нов д-р Менгеле, нито ужасяващ холивудски хорър, нито част от световния заговор.
Този призив отправя към гражданите и гостите на Сливен Драматичен театър „Стефан Киров” в своя празничен транспарант.
Настойчивата поскана за създателите си някак си логично следва след традиционния поздрав „Весела Коледа”. Тези „висши” анакреонтизъм и епикурейство предпоставят последното издихание като естествен завършек на веселието.
Едва ли обаче творческата инвенция на създателя на посланието е целяла чудовищното обобщение да призове християните да последват филипинските фундаменталисти и още по Коледа, да се саморазпнат, за да съпреживеят мъките на Спасителя, вместо да се радват на Светлото Рождество.
Научихме, че след дълго умуване креативен съвет е одобрил заветния надпис да бъде нещо като лого на серията от празнични инициативи на театъра и едновременно с това да привлича интереса към храма на Мелпомена, макар и да няма чудесния и магичен рекламен ефект на вдигането на самолета. По-скоро се долавя далечен отглас на вакхичестата традиция и тракийския Орфизъм.
Един по-дълбок анализ и прочит на тази фасадна възхвала на вакханалията, обаче би ни подсетил, че вероятно мениджърите на театъра планират серия от постановки на класици на некроестетиката като Аполинер и дьо Сад. Такъв подход се родее с т. н. подготвяща и загатваща реклама, която заостря очакването, че нещо по-голямо и важно ще последва. По този начин у празнуващия до летален изход последовател на призива остава елемент на надежда, че и той чрез такова едно брутално празнуване едва ли не ще стигне до своята Голгота…
Празнувай, народе! И както казват моят приятел Сашо Касиянов и едно чалга парче: „Като сме безделници, да не сме без празници!
26.12.2009 11:41