Местната организация на ВМРО – НИЕ не се отказа от забранения от Лечков протест и членове и симпатизанти излязоха в неделя на главния път София – Бургас като блокираха закратко само едно платно от общинската пътна мрежа към село Тополчане. За да не се стигне до конфликт с българската полиция пътят от републиканската пътна мрежа бе оставен свободен, но протестиращите отпътуваха за Калояново, където направиха “голяма разходка” на пешеходна пътека, което силно затрудни движението и образува колона от автомобили, идващи от морето. На пътуващите и полицаите бе раздавана студена минерална вода и писмени извинения за неудобството и мотивите за протеста.

Той цели да покаже на Бойко Борисов, че некадърното и корупционно управление на Лечков не е желано и е опасно вече и за България, която губи милиарди от корупция при работа с еврофондовете.

Протестиращите приканваха пътуващите да минат през Сливен, за да видят през какви трапища се минава, каква кал и прах се газят, какво означава разруха през 21 век в осмия град в България, за да се харчат общински и държавни пари за хотели и лична изгода. Край квартал Речица се събра множество, но полицията осуети блодкадата. Жителите на квартала вече подготвят следващи протести.

“Искаме да спрем окончателното разграбване. Показваме на премиера и България, че това управление не е желано, както и всичко, което се случва в Сливен,коготовече мнозинанаричат “Разкопания град”. Искаме да кажем на Бойко борисов, че неговия избор е грешен и гражданите на Сливен съсвем скоро ще вземат решение в противна посока. Скоро младите няма да помнят онова американско лято на националния отбор, но тук ще останат поразии поне за два мандата, каза пред медиите кандидатът за кмет на ВМРО – НИЕ Доброслав Иванов.

“Сливен няма скоро да получи нито цент от Европейския съюз, МОСВ спря прословутия проект за водния цикъл на града с миловидния мотив за съмнения за корупция.

Това не е уважение към институциите. Административният съд не уважи нашето конституционно право на протест и се аргументира с някакви подзаконови актове, това, което пусна до нас кмета на общината представлява по същество един отговор на нашето уведомление, а не заповед за забрана на протеста. Беше написано от името на кмета “не съм съгласен”, все едно сме го поканили на сватба.

Тази кореспондеция прилича на историческата между княза и Петко Каравелов, който бил поканен с телеграма: “Поканва се г-на Каравелов в двореца на бал”. Каравелотата телеграма – отговор гласяла – “Не щъ”.